Преструктурирането – панацея в кризата?
Един от основните проблеми, с които се сблъскват предприятията в днешните кризисни условия, е ненамирането на финансиране за текущата дейност и задлъжнялостта по банковите кредити. Вече не работят тези принципи на взаимодействие между заемателите и кредиторите, които работеха преди кризата. Очевидно е, че трябва да се разработят нови стратегии за отношения с банките.
Много заематели на практика се убедиха, че кредитните организации рязко съкращават финансирането и затягат финансовите изисквания към клиентите си. Дава се предпочитание на тези, които са в състояние сами да анализират текущото си положение. Разбира се, сменя се и самата концепция за работа в реалния сектор: вече не се мисли за дълги перспективи за развитие и на преден план излиза задачата за преструктуриране на дълговете с цел елементарното запазване на бизнеса.
Посрещането на спешната нужда от преструктуриране, е възможно само чрез създаването на ясен и индивидуален план за действие въз основа на специална програма за мерки за борба с кризата за предприятието. Така че, преди всичко кредитната организация трябва да бъде убедена, че обръщането към нови кредитни ресурси не е в следствие на панически страх у кредитополучателя, а той от своя страна трябва реалистично да оцени състоянието на своите дела и да е готов компетентно, по пътя на финансовото моделиране, да обоснове последващото погасяване на дълга.
При това, трябва да се разбере, че вниманието на банковите анализатори следва да се фокусира не върху стойността на имуществените активи и други подобни видове обезпечения, а на генерирането на паричен поток от бизнеса в следствие на окончателната реализация на инвестиционния проект. И дори да е очевидна невъзможността от погасяване, да се обясни на кредитора преимуществото от преструктуриране пред незабавното изискване за погасяване и съответно банкрут. Силен аргумент в този случай е ясната визия на заемополучателя за собствения му пазарен сегмент, който ще даде възможност за по-нататъшна продажба на преструктурираните активи. Освен това съвместното координиране на работа на клиента-длъжник и банката по оптимизирането на бизнеса и увеличаването на неговата стойност позволяват минимизиране на негативите за двете страни, които ще възникнат при директен банкрут.
Що се отнася до конкретните практически решения и схемите за преструктуриране, вариантите са много: може да се опита преструктуриране на съществуващи кредити, промяна на техните срокове и проценти, реда за погасяване и комисионните. Или рефинансиране на стари кредити с нови. Ефективен е и методът за обединяване на няколко кредита в един – дори и само за това, че в този случай значително се съкращава трудоемкостта по обслужването на кредита. Има смисъл и използването на алтернативни инструменти, по-малко рискови по отношение на кредитора, като факторинга и лизинга. Но много ефективна по правило е работата с широкия инструментариум, а именно подробно разработена схема, интегрираща в себе си възможна верига на кредитополучателите и различни механизми в зависимост от етапа на сделката по преструктуриране, която дава максимално положителни резултати за всички заинтересовани страни.
Специален подход в кризисна ситуация е привличането на акционерен капитал. В днешните условия е нереално да се разчита на MBO и IPO, затова остава изборът между стратегически и финансови инвеститори. И двата варианта имат своите предимства и недостатъци. В случая със стратегическите инвеститори става дума за поглъщане на бизнеса с всички произтичащи от това последствия – пълен контрол над фирмата, съкращение на мениджърския екип и даже възможна последваща ликвидация на бизнеса. От друга страна има възможност да се продаде бизнеса много по-скъпо, отколкото подобни сделки се осъществяват вътре е отрасъла.
Условията за участие при финансовия инвеститор са по-либерални: както банките, така и фондовете за преки инвестиции не се интересуват от контрол върху управлението, защото по принцип функционират в съвсем друго икономическо поле на дейност и следователно разглеждат акционерното финансиране или дяловото си участие в качеството им на алтернативен инвестиционен кредит. Освен това при варианта с финансовия инвеститор е възможна опция за изкупуване на акции като застраховка. Въпреки това реалният брой инвеститори на вътрешния пазар е много ограничен, така че това може да се окаже изискващо много време, което ще го оскъпи. Не трябва да се забравя и това, че финансовият инвеститор предпочита да продаде бизнеса на някой друг при първа удобна възможност.
Кризата е факт и реалностите са такива, че ако фирмите се обърнат към финансов и инвестиционен консултант, това може да се окаже по-ефективно и спасяващо бизнеса, отколкото самостоятелните действия от страна на мениджмънта.
Tags: акционерен капитал, криза, преструктуриране, Финансиране
Страницата е публикувана в на вторник, декември 15, 2009 от 15:49 в категория Блог, Инвестиции, Финансиране. Можете да следите всички коментари по нея като се абонирате безплатно! Можете да изпратите коментар или проследяващ коментар от вашия сайт.
